Хижа Алеко - Черни връх - Камен дел

Съботна разходка из красивата Витоша!

Автор:

Миналата седмица се събрахме няколко човека и решихме, че уикендът ще бъде прекрасен, ако изкачим Витоша. За да си запълним целия ден прибавихме и ходене от Черни връх до връх Камен дел, за да се възползваме от случая да обиколим максимална част от планината. Пътят до хижа Алеко беше спокоен, не беше особено натоварено и нямаше много коли. Когато пристигнахме на паркинга до лифта се оказа, че няма никакви свободни места. Е, накрая успяхме да намерим едно. Явно не бяхме единствените туристи, решили да изкачват Витоша през почивните дни.

 

Изпитание №1: От хижа Алеко до Черни връх!

Набързо проверихме багажа, напълнихме бутилките с вода, извадихме шапки и се подготвихме за път. Подухваше лек ветрец, а слънцето се беше скрило зад облаците. По всичко личеше, че няма да ни преследва типичната юлска горещина. Ако сте качвали Черни връх от хижа Алеко, сигурно знаете за първоначалната стръмна отсечка. Наложи се да правим няколко кратки почивки да си поемем въздух, защото склонът е доста по-стръмен отколкото изглежда преди да поемете по него. След около 45 минути качване стигнахме до малка постройка, до която имаше чешма. Е, миналата година от чешмата тече вода, но тази година не е така... Добре че си взехме достатъчно вода. След кратка почивка продължихме към нашата цел. Скоро стигнахме до широк, каменист път, който води до околните на Черни връх върхове и намиращите се там военни обекти. Пътят е много хубав, макар и покрит с остри камъни. След 20тина минути ходене стигнахме и до "отбивката", която води до Черни връх. Пресякохме малката рекичка и продължихме нагоре. Скоро теренът стана много кален, което ме учудва, предвид факта, че е юли месец. На няколко пъти потънахме в дълбока кал, което наложи кратка почивка за чистене на обувки. След калта пътят нагоре беше супер, а и потокът от хората започна да се концентрира - ето къде са отивали всички хора от паркираните долу коли. След около 30 минути спокойно ходене стигнахме и до самия Черни връх. Голямата поляна на върха вече имаше доста хора, седнали на различни места от нея. Решихме и ние да поседим малко преди да поемем надолу - все пак да разгледаме гледката от Черни връх на спокойствие. След около 30 минути лежане на тревата минахме през станцията на Черни връх да направим лек обяд от топла супа. Беше пълно с хора. Едвам се доредихме да поръчаме и едвам си намерихме места за сядане. Хапнахме супите набързо и се подготвихме за тръгване.

 

От Черни връх до Камен дел

Изчакахме малко да слегне храната и поехме надолу. Слънцето започна все по-упорито да се подава иззад облаците и да напича. Пътят надолу беше доста по-лек от изкачването, както и сами може да предположите, но знаехме, че преходът няма да е лесен. Или поне половината от нас, тъй като изминахме същия маршрут миналото лято. Отново излязохме на каменистия път и 10 минути по късно бяхме на отбивката за хижа Алеко. За да продължим към Камен дел и местността Торфено бранище, трябваше да завием на ляво - тоест да продължим по чакъла. Вече часът наближаваше 2 и слънцето все повече се усещаше. Благодарение на миналогодишния си преход, бяхме научили няколко преки пътеки. Те ни спестиха доста ходене под силното слънце. Едната пътечка сечеше един обратен завой на каменистия път и продължаваше към Голи връх. Втората пряка пътечка се отклоняваше от пътя в посока заслон Ушите. Пътеката следва зимната маркировка и е отбелязана с табелка със стрелка, на която пише заслон Ушите. С няколко думи - трудно може да бъде сбъркана. Тя ни спести около 20 минути обикаляне. Пътят до Камен дел не е труден - няма изкачвания или стръмни спускания или каквито и да е подобни препятствие. Единственият проблем беше жегата и голямото разстояние. По принцип това разстояние го взимаме за около 45 минути, но явно заради слънцето времето нарасна до час.

 

Вече сме почти на Камен дел

За да стигнете на върха на Камен дел, трябваше да преминем през доста камъни. Направихме го с повишено внимание, щото често има камъни, които изглеждат стабилно, но всъщност не са такива. Гледката от върха трудно може да се опише с думи - вижда се абсолютно цяла София - от Копитото в ляво, до Панчарево в дясно. При ясно време от Камен дел се вижда Рила и ски пистите над Боровец, за жалост този ден не беше такъв. По едно време видяхме как облак закрива половината град. Гледката е впечатляваща, особено ако в същия този момент над теб пече жарко слънце. Започна и да вали дъжд над някои части на София - около квартал Люлин, като дъждовният облак се движеше към центъра. По-късно, вече като слязохме в София видяхме, че улиците са мокри.

Останахме на Камен дел около 30 минути, съзерцавайки столицата и похапвайки бисквити, плодове и други неща, с които се бяхме запасили. Беше време да поемем към хижа Алеко. Пътят обратно го изминахме по-бързо, тъй като облаците скриха слънцето. До дъжд не стигна (за щастие). На връщане видяхме много планери да се реят над планината и града. Като стигнахме до чакълестия път продължихме надолу по него. След това отбихме по малка пътечка, водеща до хижа Алеко през Морените. За жалост дървения мост над Морените е под всякаква критика - гредите са изгнили, стърчат пирони, а дори опорните греди са разхлабени. Ако мостът не бъде оправен след зимата надали ще бъде проходим. Ако минавате по него бъдете внимателни и гледайте в краката. Стигнахме и до паркинга - откъде започна и обиколката ни. Е, измина още един ден във Витоша - добра тренировка за тялото и отпускане за съзнанието.

Присъединете се към нас във Facebook и ще намерите още интересни статии и полезни съвети

Източници на информация за Хижа Алеко - Черни връх - Камен дел:

Коментари за Хижа Алеко - Черни връх - Камен дел (0)

Трябва да влезете в акаунта си за да коментирате. Вход и Регистрация

Най-четени пътеписи:

Публикувано днес:

Заливът Халонг - райското кътче във Виетнам

Последвайте ни и във Facebook: Затвори